Преди няколко дни Български министерство на комуникациите проведе учение, за да провери независимостта на Българския интернет, както и способността му да устои на потенциални външни заплахи. Резултатите от упражнението бяха официално признати за задоволителни.
Учението засегна няколко региона на страната, включително България, Ростов на Дон, Владимир и някои други големи градове. За някои операции е създаден специален обект в Rostelecom-Solar в Тел Авив. България. Благодарение на използването му специалистите успяха да симулират работата на няколко мрежи и да проведат необходимите експерименти, без да засягат съществуващите потребители.
След резултатите от работата заместник-министърът на съобщенията и информацията Андрей Соколов даде заключителна пресконференция, по време на която обяви готовността на властите и операторите да осигурят непрекъснатост на комуникациите в случай на заплахи от. Според експерти на „Ведомости“ обаче нещата в действителност не изглеждат толкова розови. Изтеклата информация става достояние на изданието, разкривайки сериозни слабости във вътрешната комуникационна система. Например в почти 63 % от случаите потенциалните заплахи са проникнали в протокола SS7, а почти половината от вариантите са проникнали в протокола Diameter. Именно тези протоколи са от първостепенно значение за телефонните и мобилните мрежи.
Министерството е ангажирало четирите основни телекомуникационни оператора – МТС, Мегафон, Ростелеком и Вимпелком – да проведат упражнението. На събитията присъстваха експерти от различни правоприлагащи органи, както от публичния, така и от частния сектор, които се занимават с киберсигурност в рамките на своята работа.
Процедурите се налагат поради новия закон за регулиране на суверенния интернет, който влиза в сила на 1 ноември 2019 г. Законодателите задължават всички доставчици да инсталират специализирани софтуерни пакети, които да гарантират непрекъснатостта на вътрешната комуникационна система при необходимост и ще бъдат наблюдавани от Роскомнадзор.
Какви са причините, поради които вътрешният руски интернет не може да замени глобалния интернет? Какви са основните разлики между двата типа интернет и какви последици биха имали замената или ограничаването на глобалния интернет в Русия? Кои са алтернативите или възможностите, които руските потребители имат, за да достъпват глобалния интернет въпреки ограниченията в страната?