Роденият в Канада Мохамед Изадифар е изобретил начин за възстановяване на сърдечната тъкан с помощта на технологията за 3D печат.
Ученият вече е тествал изобретението си върху гризачи и твърди, че то може да се използва успешно при операции на хора. След като 3D-отпечатаната „лепенка“ бъде приложена, прикрепената част ще се разшири, така че дефектът на сърдечната тъкан да се локализира, докато изчезне напълно. Мохамед използва специално адаптирана рентгенова технология, за да прегледа по-отблизо увредената част преди операцията. Адаптацията се състои в това да се променят параметрите на устройството по такъв начин, че микроскопичното сърце на мишката да може да се разглежда в пропорции, достатъчни за по-нататъшни манипулации.
Използван е фиксиращ агент гел на основата на водорасли, Той е напълно съвместим с човешките клетки, не предизвиква отхвърляне и е в състояние да се резорбира сам, след като изтече времето, необходимо за имплантиране на нова пластинка.
За справка. 3D принтирането се използва успешно в много области и медицината не прави изключение. Експериментални образци от хрущяли, създадени с принтера, вече са тествани в Германия. Китай създава ортопедични кости по този начин. Учени от Италия са стигнали още по-далеч. Те заявиха, че съвсем скоро тяхната печатна технология ще може да пресъздаде зрителния нерв. На този етап всички провеждани експерименти са все още много далеч от етапа на въвеждането им в реалния живот и реалните операции. Искаме да вярваме, че в най-близко бъдеще проучванията и експериментите ще донесат първите осезаеми резултати.
Клетките, необходими за възстановяването на сърдечния мускул, се създават от стволови клетки. Те се поставят в хидрогел и след това се трансплантират на хора. След известно време гелът се разтваря и на мястото на дефекта се вмъкват нови клетки, които се запълват с кръвоносни съдове и позволяват пълно възстановяване на увредения орган. Експертите отбелязват, че технологията за 3D принтиране е добра именно за въвеждане на чужди клетки във вече съществуващи тъкани. Триизмерните модели могат да променят структурата и здравината на тъканите, като ускоряват заздравяването и практически елиминират възможността за отхвърляне.
Можете ли да споделите повече информация за това как е било възможно да се отпечата липсващото парче сърце на 3D принтер? Каква технология е използвана и как е била достигната точността и качеството на отпечатаното парче? Колко време е отнело процесът и какви са бъдещите перспективи на 3D печатането в медицината? Бих искал да науча повече за този вълнуващ пробив.
Моля, може ли да споделите повече информация за това как точно стана възможно отпечатването на липсващото парче сърце на 3D принтер? Какъв технологичен пробив е бил използван и какви са бъдещите перспективи за приложението на тази техника в медицината?
За възможността за отпечатване на липсващото парче сърце на 3D принтер са използвани две основни технологии – биопринтиране и тъканна инженерия. Биопринтирането използва живи клетки, които се разполагат в специфичен начин, за да се създаде тъкан или орган. Тъканната инженерия е процесът на засаждане и растеж на клетки в тримерна структура, която може да бъде използвана в медицината.
Тази техника може да има много перспективи за медицината в бъдеще. Можем да се надяваме, че един ден ще бъде възможно да отпечатаме персонализирани тъкани и органи, които да бъдат използвани за трансплантации или репарация на увредени структури в тялото. Това би могло да намали значително списъка с хора, които чакат за донорство на органи, както и да подобри резултатите на операциите. Освен това, биопринтът може да бъде използван и за изпитване на нови медикаменти и лекарства, преди да бъдат изпробвани на живи субекти.
Макар и да има още много работа преди да постигнем пълноценното използване на биопринтиране в медицината, прогнозите за бъдещето са обнадеждаващи. Нови технологии и постоянно развитие на методите ще ни помогнат да се приближим все повече до реализацията на тази техника в клиничната практика.