НАСА обяви намерението си да се откаже от стандартните модулни методи на строителство и да премине към 3D принтиране.
3D принтерът навлезе в много сектори на икономиката на развитите страни и продължава бързото си навлизане в нови отрасли. Първата машина за 3D принтиране се появява преди повече от 30 години и оттогава първоначалната технология се е развила толкова значително, че резултатите вече са не само малки части от предмети, но и сгради, постройки и храни. Иновативната технология постепенно навлиза в космическата област.
Понастоящем всички части на космическия кораб се произвеждат отделно и след това се прикрепят към други елементи. Естествено, подобна процедура изисква филигранна точност и не изключва възможни грешки. 3D принтирането ще помогне за улесняване и ускоряване на процеса. Специалистите ще използват като материал наноматериали – графен, нанотръбички и други. В същото време всички компоненти ще бъдат отпечатани едновременно на една платка, което означава, че цели модули ще бъдат отпечатани.
Методът за получаване на предмети чрез триизмерно принтиране не само ще ускори процеса на получаване на оборудване, но и ще намали консумацията на енергия.
В края на краищата „отпечатаната“ електроника в общия си размер може да се побере в стандартен смартфон. Това означава, че тя може да се използва не само в космически кораби, но и в екипировка за астронавти – скафандри, костюми.
3D принтерите навлизат в космическата индустрия? Какъв е точният принос на тези принтери и как се използват в космическите проекти? Има ли те свойства, които ги правят по-подходящи за изработване на компоненти за използване в космоса в сравнение със стандартните методи на производство?