Топ 10 на най-добрите външни звукови карти: рейтинг, характеристики, прегледи и цени през 2022 г

*Преглед на най-доброто според редакторите. Относно критериите за подбор. Този материал е субективен, не е реклама и не е ръководство за покупка. Преди покупка е необходима консултация със специалист.

Аудиоизходът за слушалки или високоговорители и входът за микрофон са толкова важни интерфейси на всеки настолен компютър, преносим компютър или носима притурка, че отдавна ги приемаме за даденост. И все пак тези интерфейси водят до съвсем конкретно устройство – звукова карта. Свикнали сме и с факта, че звуковият модул най-често не е дискретен, а е запоен в дънната платка на компютъра. В чистия си вид звуковата карта е отделна карта, която се включва в съответния слот на дънната платка. Става дума за вътрешната звукова карта. Има и външни, които изглеждат и се свързват като всички останали периферни устройства. Ето за какво става дума в днешния преглед на Expertology.

Обобщена таблица за характеристиките на външната звукова карта

Сравнете характеристиките и цените на актуалните модели и изберете най-подходящия за вас.

Име	Свързване с устройства	Дестинация	Съединители и интерфейси	Характеристики	Производител-страна	Цена, Леви.
BEHRINGER U-Control UCA222	PC, лаптоп	Записване, слушане на музика	RCA, TRS, MIDI, USB, XLR, S/PDIF	Съвместимост с устройства с Android	Германия	1700 – 2700
Behringer U-PHORIA UMC22	PC, преносим компютър	Записване, слушане на музика	RCA, TRS, USB, XLR, S/PDIF	Лесен монтаж	Германия	3400 – 5000
ASUS Xonar U7 MKII	PC, лаптоп	Записване, слушане на музика	RCA, TRS, MIDI, USB, XLR, S/PDIF	Поддържа възпроизвеждане на аудио чрез система 7.1	Китай	6 500 – 7 300
Creative Sound BlasterX G5	PC, преносим компютър	Игра	RCA, TRS, MIDI, USB, XLR, S/PDIF	Ниско ниво на шума	Сингапур, Китай	11 000 – 13 000
Roland Rubix24	PC, лаптоп, таблет	Записване, възпроизвеждане на музика, игри	RCA, TRS, MIDI, USB, XLR, S/PDIF	Поддържа възпроизвеждане на аудио чрез 7.1	Япония	12 000 – 15 000
Steinberg UR22	PC, лаптоп, таблет	Записване, слушане на музика	RCA, TRS, MIDI, USB, XLR, S/PDIF	Необходим е комплект за свързване на фотоапарата или адаптер за фотоапарат Lightning към USB	Германия	13 000 – 15 000
Focusrite Scarlett 2i2 2nd Gen	PC, преносим компютър	Записване на музика, слушане на музика	RCA, TRS, MIDI, USB, XLR, S/PDIF	Съвместимост с GNU/Linux	Великобритания	14 500 – 17 000
Native Instruments Komplete Audio 6 MK2	PC, преносим компютър	Записване, слушане на музика	RCA, TRS, MIDI, USB, XLR, S/PDIF	Ключове за активиране на софтуера и включени плъгини: Maschine Essentials, Replika, Solid Bus Comp, Modpack, Phasis, Monark, Komplete Старт, Traktor LE 3, Ableton Live Lite	Германия	16 000 – 20 000
Audient iD14	PC, лаптоп	Записване на музика, Слушане	RCA, TRS, MIDI, USB, XLR, S/PDIF	Аудио поддръжка на System 7.1	Великобритания	19 000 – 22 000
Zoom UAC-2	PC, преносим компютър	Записване, слушане на музика, игри	RCA, TRS, MIDI, USB, XLR, S/PDIF	Лесно персонализиране	САЩ	18 000 – 26 000

Експертна преценка

Мария Полюянова

разбира теми, свързани с музика, спорт, майчинство и детство.

Задайте въпроса си

Всички оценени външни звукови карти са съвместими с актуалните версии на Windows и MacOS. Някои от тях дори работят с мобилни устройства с iOS и Android. Преценете коя опция е най-подходяща за вашите нужди в областта на музиката или игрите.

Лист за оценка

Тигърът, нарисуван върху корпуса на ASUS Xonar Essence, е реплика на древен китайски музикален инструмент – ерху.

Странно е, че само Creative е направила свои собствени съоръжения за запис на аудиокарти. Когато преминете в режим на запис, картата свързва драйверите ASIO 2.0

. За какво е предназначен? Представете си, че записвате директно китара: звуковата карта просто няма време да улови звука и да го изпрати направо към високоговорителите ви, и вие чувате музика със закъснения – свиренето на сложна мелодия е просто невъзможно, музикантът се обърква с ритъма. За да се избегнат забавяния, се използват специални драйвери, които имат задачата да изключат всички ненужни технологии и да преобразуват цялата енергия в изхода на уловения звук.

Creative също така е разработила сравнително проста и мощна софтуерна обвивка за начинаещи, която ви позволява да канализирате музиката си, да прилагате основни ефекти и като цяло да записвате и редактирате на живо в реално време. Ако обичате да създавате музика вечер и не искате да се занимавате със сложен софтуер, X-Fi ще ви допадне – мощният му процесор и простият софтуер ще ви свършат работа.

За съжаление ASUS не може да се похвали с такива възможности: Xonar DX със сигурност поддържа ASIO 2.0 и записва звук с честота 192 kHz, а не 92 kHz, както при серията X-Fi Titanium Champion, но натоварва процесора така, че закъсненията се появяват все по същия начин. А за запис ще трябва да използвате редактори от трети страни.

Как да изберем звукова карта

Няма много критерии за избор на хардуер. Дори с малък бюджет можете да определите няколко подходящи модела и да изберете най-добрия от тях.

Дестинация

Първо, решете към какво се стремите. За да играете компютърни игри или да слушате музика, не се нуждаете от скъпа външна карта. Например, геймърите ще го оценят:

• Creative Sound BlasterX G5
• Roland Rubix24
• Zoom UAC-2

За запис на музика те са подходящи:

• BEHRINGER U-Control UCA222
• Behringer U-PHORIA UMC22
• ASUS Xonar U7 MKII
• Roland Rubix24
• Steinberg UR22
• Focusrite Scarlett 2i2 2nd Gen
• Native Instruments Komplete Audio 6 MK2
• Audient iD14
• Zoom UAC-2

За любителите на музиката всяка аудиокарта е подходяща, но моята лична препоръка е да изключите най-скъпите модели с много копчета.

Цена

Дори и с нисък бюджет можете да се сдобиете с качествена аудиокарта. Само трябва да се подготвите, че функционалността им ще бъде ограничена.

Начинаещите музиканти и звукорежисьори се нуждаят от по-малко функции и по-евтини модели във всеки случай. С напредването на професионалната ви кариера можете да продавате стари карти и да купувате по-мощни и скъпи.

Марка

Общоприето е мнението, че Behringer произвежда нискокачествени външни звукови карти, докато Roland, Steinberg и Native Instruments произвеждат професионални звукови карти. Всъщност и двете марки предлагат бюджетни модели с минимален набор от функции и скъпи „чудовища“. Ръководете се от функционалността и собствените си нужди.

Съединители и интерфейси

Конектор RCA или „тръба“ – за свързване на някои видове аудио оборудване.

TRS или Jack (предлага се във варианти 3,5 и 6,5) за инструменти, микрофони и усилватели. Най-често го виждам.

XLR – обикновено се комбинира с TRS. Това са балансирани входове и изходи за свързване на микрофони с професионално качество.

MIDI е интерфейс за шина за данни, който не всички звукови карти имат. Подходящ за създаване и записване на музика.

S/PDIF е оптичен конектор. Използва се за свързване на многоканални аудиосистеми (5.1, 7.1).

USB – за захранване и пренос на данни.

Аксесоари

Усилвателите, както и всичко останало, трябва да бъдат съобразени с класа на звуковата карта. Система с твърде голяма мощност или твърде много входове (напр. 7.1) Може да работи със смущения, ако картата не е предназначена за това.

Микрофон – кондензаторните устройства са за предпочитане за запис на звук.

Необходими са кабели за свързване на музикално и звукозаписно оборудване. В компютърния хардуер за игри те обикновено са вградени.

За запис избирайте по-дебели кабели: те имат по-добра изолация и следователно допълнителна защита срещу шум.

Импедансът на слушалките трябва да съответства на класа на картата. Колкото по-евтин е аудиоинтерфейсът, толкова по-нисък е рейтингът на слушалките, в противен случай звукът ще бъде компрометиран.

Експертна преценка

Мария Полюянова

разглежда теми, свързани с музиката, спорта, майчинството и детството.

Задайте въпрос

Ако записвате у дома, особено с китара, трябва да помислите за звукоизолация. Дори през деня нивата на шума в жилищната сграда трябва да са на разстояние, което не превишава чуваемостта на съседите. Достатъчно е да отделите част от помещението и да покриете стените със специализирани материали (акустична пяна, филц и др.).д.).

Съединители

Това е един от основните параметри. На базово ниво има интерфейси с два канала, с които можете да записвате едновременно два аудиосигнала в моно или един в стерео. Тези канали са достатъчни за студия от начално ниво.

Например, ако сте автор на песни, който пише с глас и акустична китара, два XLR входа са достатъчни. За запис на няколко души с един инструмент вече ви е необходим интерфейс с поне четири входа.

Ако свирите на бас китара, електрическа китара или клавишни инструменти, трябва да имате директна връзка с картата, за да не се налага да се занимавате с устройствата dibox. Необходим ви е вход Hi-Z, който предава сигнал с подходящо ниво.

Жаковете за линейно ниво са необходими за външно оборудване, като например барабанна машина, семплер и процесор за ефекти. Необходим е и такъв за свързване на студийните монитори към звуковия пулт.

Някои устройства изискват цифрови съединители. Най-разпространените са S/PDIF и ADAT, които се използват за свързване на многоканални микрофонни предусилватели към аудио интерфейс. Така можете да записвате повече

И накрая, важно е да обърнете внимание на драйверите/виртуалния миксер и на това как работи с Windows или MacOS. Стабилността е от решаващо значение.

Кое е по-добро: външна звукова карта или DAC?

Изборът между цифрово-аналогов преобразувател и външна звукова карта, както в случая с клавишен музикален инструмент (синтезатор, електронно пиано или midi клавиатура), зависи от целите ви. Така че DAC е подходящ за музика в 2.0. В тези устройства няма жакове за микрофон, системи 4.1, 5.1, 7.1 и т.н.д. С други думи, с тях можете да слушате само двуканален стерео звук.

Софтуерът на DAC е или ненужен, или минимален. Всъщност, за такава скромна цел е логично.

Външните звукови карти са по-сложни за настройка; те обикновено идват с тежък набор от драйвери и много настройки на самия корпус, особено ако това е аудиокарта за запис. Всичко е направено за най-подробна настройка.

Предлагат се устройства „две в едно. Звукова карта с вграден ЦАП обикновено отстъпва на комплект от отделен преобразувател и отделна карта: шумът от съседните части се наслагва върху звука при възпроизвеждане или запис.

Връзка с компютър

USB: най-популярният конектор. Забележка: конектор и шина са различни! Възможно е вече да имате конектор Type-C и шината да е от по-стар стандарт 2.0. Съвместимите с iOS устройства също се свързват чрез USB.

FireWire: формат за Mac, който бавно се заменя с Thunderbolt. Жакът е бърз и подходящ за многоканален запис.

Thunderbolt: тази шина се предлага в новите компютри на Apple. Собствениците могат също така да управляват инсталирането на разширителна карта. Форматът има много висока скорост на предаване и много ниска латентност.

PCIe (PCI Express): формат на вътрешна карта за настолни компютри. заема нишата на професионално решение за големи студиа и потребители на екосистемата Avid ProTools. PCIe има висока пропускателна способност и ниска латентност. Картите обикновено имат повече конектори.

Кое е по-добре: външна или вътрешна звукова карта?

Вградената звукова карта обикновено е предназначена за слушане на музика и за компютърни игри с ниски системни изисквания.

За запис на музика се нуждаете от аудиокарта с по-голям капацитет. Освен това вътрешните устройства възприемат шума от други части на компютъра, които се намират наблизо, което неминуемо се отразява на качеството на звука.

Меломаните и геймърите също отбелязват, че с вътрешна аудиокарта звукът оставя много да се желае.

Вашата външна аудиокарта не е оценена? Разкажете ни в коментарите кой модел имате и защо сте го избрали.

Качество на звука

Качеството се изразява в следните характеристики:

Битови скорости на DAC и ADC. Колкото повече битове, толкова по-висока е разделителната способност на сигнала. Числото показва доколко записаният и дигитализиран сигнал е подобен на аналоговия, какъв диапазон на силата на звука е възможен и доколко ефективно е потиснат шумът.

Форматът на аудио CD използва 16-битов стандарт с динамичен (t.е. по отношение на силата на звука) с диапазон от 96 dB. За съжаление нивото на фоновия шум при цифров запис е доста силно изразено, така че записът с 16 бита означава, че шумът ще се появи в по-тихите части на записа.

24-битов запис – стандартът за професионално аудио. Динамичният обхват тук е 144 dB, а шумът е почти напълно премахнат. За слушателя това означава по-гладък, по-ясен и по-ярък звук.

Честота на дискретизация на DAC и ADC. Показва на колко части се разделя звуковата вълна при преобразуването ѝ в цифрова форма. Във формат CD той е 44.1kHz – t.е. Аудиосигналът се разделя на 44 100 последователни фрагмента всяка секунда. На теория това означава, че системата ви може да работи с честоти до 22.05 kHz, което надхвърля чувствителността на слуха. Търговските студия работят с честота на дискретизация 48kHz, 96kHz и дори 192kHz.

Необходимо ли е разрешение?? Това зависи от целите ви. Ако записвате грубо демо на песен, 16-битово/44 е достатъчно.1kHz. За комерсиални издания и саундтраци стандартът е 24bit/96kHz.

Ниво на преобразувателите. Преобразувателите се делят на ADC (аналогово-цифров преобразувател, A/D) и D/A (цифрово-аналогов, D/A). Честотата на дискретизация и скоростта на предаване на данни зависят от качеството на преобразувателите и сглобяването на компонентите. Колкото по-добри са преобразувателите, толкова по-скъпа е картата.

Какво е бъдещето на аудио интерфейсите?

Тъй като се движим напред в името на прогреса, новите иновации в аудио интерфейса са неизбежни. Повече свързаност. По-добра съвместимост. По-остри преобразуватели и по-ниска латентност. Кой знае какво още?

NAMM е едно от най-големите търговски изложения в бранша, на което разработчиците обикновено обявяват своите най-нови и най-добри продукти. По традиция всеки януари музиканти и продуценти, жадни за хардуер, се надпреварват да търсят неиздавани продукти. Както може да се очаква, личното събитие не се е провеждало от известно време, но ще се състои отново през юни тази година. Тогава предполагам, че имаме представа за бъдещето на аудио интерфейсите.

Но всъщност става въпрос за вас и вашето музикално пътешествие. И така…

Песен за душата

По едно време AOpen пусна дънна платка за Pentium 4, която беше оборудвана с лампов аудиоусилвател.

Нека преминем към традиционния основен тест за звукови карти – музика и филми. Защото това е единственото място, където можете да тествате пълната функционалност на даден ЦАП. Запасихме се с музикални компактдискове и започнахме тестовете си. Първи на арената излезе X-Fi.

За тестовото шофиране избрахме последния албум на Metallica, първия диск на Guns’n’Roses и класически концерт на Вивалди. Слушане на прости говорители за 4000 Леви. не остави голямо впечатление, тъй като се отвори върху тях

. При тях е ясно, че е крайно време Creative да промени пътя на звука (веригата, по която преминава звукът), наследен от картата
Audigy 2
. Това не означава, че звукът е лош, а че вместо да вложи цялата си енергия в създаването на чист и красив сигнал, X-Fi Titanium се опитва да разгърне мощта на своя процесор, включвайки всички технологии едновременно.

Първата ни връзка със STAX беше малко шокираща: левият канал беше доста заглушен и като цяло звучеше твърде тихо. След като проверихме и заменихме свързващите кабели, не постигнахме никакво подобрение, така че трябваше да изравним звука с помощта на усилвател.

Контролният панел на ASUS е много по-опростен от този на Creative: всички настройки са в един прозорец.

След като изключихме всички тези технологии, успяхме да чуем как наистина работи X-Fi Titanium. Оказа се, че звукът на картата е блед. Разбира се, той дава прилична преднина пред вграденото аудио, но не е за пренебрегване да се твърди, че е способен да произвежда добре изглеждащ и динамичен звук. Картата се справя добре с модерна музика, но не успява да се справи със сложни песни. Много често картата се проваля на места, където работят няколко инструмента едновременно – тя просто не успява да ги раздели на отделни компоненти и цялата тази какофония се стоварва върху нас с един замах. Срещнахме и леки проблеми с усилването, като нашият STAX много често ставаше малко дрезгав. И последното нещо: по време на сляпото слушане само веднъж от пет пъти успяхме да видим разликата между MP3 и CD и това е много жалко.